fbpx

„Аз искам само свободата си!“

2020 година не започна по най-блестящия начин. Имаше слухове за Трета световна война, Австралия претърпя природни катаклизми, а в Китай се появи опасен вирус, който се разпространи в целия свят, като не подмина и нас.

България и още много държави обявиха извънредно положение заради нарастващата пандемия. Това означава, че е желателно да се ограничат всякакви социални контакти и да си останем по домовете. Учениците минахме на онлайн обучение, а родителите  – на така наречения „home office. Въпреки всички тези мерки има още много хора, които подценяват ситуацията и се отнасят с пренебрежение, с реплики  като: „Аз съм млад ще го изкарам“, но не се замисля за своите родители, баби и дядовци, които са възрастни, с по-слаба имунна система. И за всички, чието оправдание е „Нямам свободно време“… ето го!

Всеки ден ставаме, мием си зъбите, обличаме се, отиваме на работа, училище, прибираме се, учим, спортуваме, ядем, лягаме си и после пак на ново. Ежедневието на човека от 21. век е забързано, напрегнато, поглъщащо. Той се задълбочава толкова много в нещата, които е задължен да върши всеки ден, че в един момент се адаптира към този зает и ангажиращ начин на живот. Забравя да отделя време за себе си, за хобито си, за семейството си. Единствената цел и приоритет е да се изпълнят поставените от друг задачи за деня. На семейната вечеря се мълчи, защото всеки е уморен и никого не му се говори.

Може би, обзети от страх и паника, не анализираме правилно положението и не си даваме сметка, че тази „изолация“ е перфектната възможност да се отдадем на това, което обичаме. Дава ни възможност най-накрая да седнем на маса с родителите си и да си говорим за всякакви теми, защото не са изморени от работа. Дава ни възможност да се развием емоционално, духовно и физически. Сега е времето най-сетне всеки един от нас да прочете онази книга, да научи онова нещо, да усъвършенства хобито си, да звънне на баба си и просто да ѝкаже  „Как си, бабо“, да поиграе на игра с родителите си, да изпълни онзи тренировъчен план. В момента съдбата ни дава възможност да направим нещо градивно за себе си, за което не ни е оставало време преди един месец. Дава ни се време да преосмислим някои основи моменти в живота, да помислим за вярата си и къде е тя?

Гордостта, самолюбието, егоизмът и всичките им производни, плод на безверието, като че ли „движат” света. Замисляме ли се, че корените на проблемите и нещастията ни са именно в нашето самолюбие и гордост, а не в „другите”, които обикновено винаги сочим с пръст като по-лоши от нас.

В съвременния технологичен и материален свят все по-рядко искаме да търсим вярата отвъд суетното си ежедневие. И ето какво стана: забързани към офисите и задълженията си, отделяйки много време на това как изглеждаме, сега трябва да крием лицето си с маски и да „замразим“ всичките си социални контакти.

А когато не носим в себе си вярата в Създателя и в доброто, ние живеем със злото като нещо естествено, с което или сме се примирили, или дори не забелязваме. Ето защо за хората вярата е нещо много важно. Тя е носител на доброто. Ако няма вяра – няма добро, няма и спасение за душите ни! Какво по-красноречиво доказателство за това от днешния болен и объркан от безверие свят, в който тържествуват всевъзможни прояви на злото…

И сега повече от всякога се нуждаем от сигурност във време на несигурност и изпитание.

Предизвикателствата и трудностите, които са пред нас сега, ще ни дадат възможност да се развиваме в друга, непозната за нас посока, да израснем в сила и способност.

И ако трябва да продължите изречението „Искам само …… “ с една дума, какво би била тя?

Аз искам само свободата си. Свободата да мога да изляза, да видя и прегърна приятелите и роднините си, да мога да пътувам, да мога да правя всички онези дребни неща както преди……

 Игнат Божинов, 9. клас

Текстът е част от конкурса: „На какво ме учи/Какво възпитава в мен настоящият момент?“