fbpx

„Затваряме вратите си, но отваряме очите и сърцата си!“

3 седмици извънредно положение, 2 метра дистанция и 1 корона вирус. Заразно зло с невиждана ярост, което затвори граници, изпразни улици и напълни къщите на хората със страх. Останахме си вкъщи уплашени и изолирани . Майки и бащи без възрастните си родители, баби и дядовци без внуците, училища без ученици, зали без спортисти, сцени без артисти. Музиканти без публика, аптеки без лекарства и магазини без стока. В новините съобщават само броя заразени, болни и починали. Научихме се да мием ръце, да бъдем отговорни и да спазваме правила.

Аз се научих да дезинфекцирам , да готвя супи и да простирам. Да гледам филми и семейни снимки с мама и тате, да се обучавам дистанционно и да общувам дигитално. Разбрах колко сме свързани всъщност и колко зависим един от друг. Как всеки се нуждае от помощта на другия. Аз помагам на мама, тате се грижи за баба, лекарите за пациентите си, доброволците за самотниците, силните за слабите и имащите за нямащите. В кризите се раждат героите и те дават добрият пример. От тях се вдъхновяваме и превъзмогваме страха.
Вече знам, че доброто също е заразно. Видях как оздравелите помагат, споделят знания и опит, лекарства и консумативи. Как младите доставят на старите храна и изпълняват рецепти. Как учителите се адаптират и също се учат да преподават дистанционно. Как медиците крият своите рани ,за да излекуват нашите, как рискуват своя живот, за да спасят чужд. Аплодисменти.

Моите родители от малка ме възпитават да вярвам в себе си и успеха, да не се отказвам и да мечтая. Баба и дядо ме учат да бъда добра, да казвам истината и да постъпвам правилно. С техните житейски уроци и пример опознавам и разбирам света.

Вкусът на живота с маска , очила и ръкавици не ми харесва. Вярвам, че скоро епидемията ще свърши. Пак ще се прегръщаме, ще се гледаме в очите и ще бъдем щастливи заедно. Нищо не се случва без причина, всяко изпитание ни прави по-силни и винаги раздялата сплотява. Аз също се промених. Научих се да мисля повече за другите, отколкото за себе си. Повече да давам, отколкото да искам. Да бъда благодарна и да показвам обичта си.
3,2,1 …
Затваряме вратите си, но отваряме очите и сърцата си!
COVIDарност!!!

 

Милена Терзиева, 8. клас

 

Есето е част от конкурса: “ Какви качества развива в мен? На какво ме учи настоящият момент?“

Скъпи ученици и родители, поради обявеното извънредно положение и всички превантивни мерки, които взимаме, засега втората дата за приемен изпит след 7-ми клас се отлага.

Ще следим ситуацията и ако желаете да бъдете информирани когато бъде обявена нова дата, попълнете формата за регистрация, за да получите информация, когато имаме такава.

Благодарим ви!

Желая да получа информация за нов изпит