Кариерно ориентиране-моята история

Следващата година ще се навършат  10 години, откакто завърших гимназия, и 10 години, откакто заплувах в морето на живота с пълни сили. Въпреки че звучи, сякаш е било отдавна, все още помня ясно щастливите години като ученичка в ЧЕГ „Проф. Иван Апостолов“ и времето, когато трябваше да взимам решения за бъдещето си. Тогава не знаех какво е кариерно ориентиране и ,честно казано,  малко се страхувах от момента, в който трябваше да мисля за бъдещата си кариера.

Профилираната подготовка в Гимназията определено ми даде насоки за това какво ми харесва да правя и какво не усещам като свое призвание. Например в  8-ми клас избрах профил Право, защото ми звучеше като сериозна, отговорна и престижна професия, каквато бих искала да имам някой ден, но след година в опознаване на материята разбрах, че предпочитам да  посвещавам времето си на писане и учене на езици, затова промених профила си на Хуманитарен.

Множеството активности, разнообразната  програма и извънкласните  занимания в училище ми дадоха възможност да продължа да опознавам интересите си. Покрай училищни проекти, участие в училищния вестник и това, че обичах да създавам разкази, реших отново да се насоча към хуманитарен профил и избрах да уча журналистика.

Както при доста хора, така и моето по-нататъшно ориентиране в живота протече на принципа „опит“ и „проба грешка“.  Завърших журналистика в университета Салфорд в Англия.След 5 години, прекарани на острова, реших да се установя обратно в България и започнах работа като стажант-репортер в  телевизия. Опитът ми там беше ключов за по-нататъшното ми кариерно ориентиране. Въпреки че харесвах изключително много екипа и динамиката в news room-a, реших за себе си, че към онзи момент имам нужда да изследвам и други възможности.

По-късно животът ме отведе в класната стая, където влязох в ролята на преподавател по английски и това беше моментът, в който изпитах най-голямото вдъхновение  и професионално удовлетворение, познато ми дотогава. Въпреки незабравимите и щастливи моменти в класната стая, получих възможност да се развивам в още една сфера – ПР и маркетинг.

Днес,  3 години по-късно,  работя като ПР в Гимназията, а новото начинание, с което се захващам, се нарича кариерно ориентиране. Вярвам, че кариерното ориентиране е важно, а ролята на кариерен консултант е мисия. Живеем във време, в което работата вече не е просто работа, а средство за реализиране на личен потенциал. Вече не е илюзия и недостижима мечта да търсим удовлетворение и щастие на работното си място, а напротив, би трябвало да бъде естествено право на всеки човек. Право да познава себе си, качествата си, нуждите си, така че да намери най-правилната среда, в която да бъде полезен както на обществото, така и на себе си.

Кариерното ориентиране може да помогне на младите в тази насока в период от техния живот, когато всичко още е много ново и неизпитано. Животът и опитът остават най-добрите учители, но това, което можем да направим,  е да дадем информация и подкрепа на нашите ученици, чрез която да вземат съзнателно и правилно за тях самите решение в настоящия момент за сферата, в която биха искали да се развиват.

Моята мисия в тази насока от тук нататък  ще бъде да оказвам подкрепа на учениците по пътя на себеоткриването и кариерното ориентиране, трупането на опит, проучването и намирането на различни възможности, с които да започнат да изграждат CV-то си и да развиват потенциала си.

Може да прочетете още за Кариерния център тук. 

Очаквайте следващата ни история от рубриката, която ще бъде на нашия психолог и преподавател по предметите от философския цикъл – Марина Грозданова.