fbpx

„Ще имам нужда от почивка, от почивката“

Поради очевидни за всеки от нас причини нашата държава, а и не само, е в извънредно положение, заради първоначално подценяваната пандемия. Такава ситуация не е нещо обичайно за нашия живот и за това първоначално всички се бяха паникьосали. Вече мина месец от въвеждането на тази така необходима мярка и докато всички говорят за самия вирус, икономическите последствия, безработицата и т.н.- безспорно много важни теми, аз проявявам егоистичната страна на моя характер  и не спирам да мисля как всичко това ще афектира мен самия. И сега смятам да споделя размишленията си с Вас, читателите.

Честно казано, за разлика от моите приятели и съученици, аз не изпитвам кой знае какво удовлетворение да прекарвам много време вкъщи, или по-накратко казано- не съм домошар. Следователно, още преди цялата история да се заплете като някой от интересните сериали по телевизията (сериозно, цялата ситуация е като филм, който се случва в реалността), аз бях изключително притеснен за психическото си състояние след даден период от време прекаран под карантина. И въпреки че започвам да оценявам ценното време извън дома, което сега така ми липсва, съм горд да кажа, че мина цял месец и все още не съм полудял. Също така си давам сметка, че ми липсва не само времето, прекарано на „чист въздух“, но и възможността да отида някъде, където и да е. За това и по-мъдрите от мен хора казват, че не оценяваш напълно нещо, каквото и да е, преди да го загубиш. По-странното е че даже и по-различните ми познати(домошарите) започват да осъзнават това и да нямат търпение да излязат навън и да видят други хора. Друг минус на карантината е фактът, че вече  нямаме оправдание да не вършиш това, което кажат родителите ни.

Друго нещо, за което си мислех, че карантината ще е чудесна възможност, а се оказа обратното е именно времето, предназначено  за сън. Не знам дали е така при другите, или това е проблем само при мен, но лично аз смятах, че ще мога да гледам филми до късно и после да спя до обяд. Чак сега разбирам в каква заблуда съм живял. Ако не сте разбрали до сега, изненадата , за която говоря е дистанционното обучение. Не ме разбирайте погрешно, благодарен съм,че ще имаме възможност да си вземем материалите и дори и да има удължаване на учебната година, има надежда то да е по-кратко . Обаче чувството, което изпитах, когато дойде поканата за първия час беше много неприятно, защото все едно усетих как всичко детско в мен умира. Друго нещо, което не ми харесва, колкото и цинично да звучи, е че най-вероятно ще имам нужда от почивка от почивката. За мое най-голямо нещастие, и това може да не се случи, или поне не така както си го представям.

Цялата ситуация си има и добра страна- започвам да си откривам нови хобита, които да запълват свободното ми време, което не е чак толкова много, колкото си мислех. Съветвам и всеки от вас, на когото му е скучно да направи същото.

Колкото и да е трудно, трябва да си останем вкъщи, за да защитим не само нас самите, но и нашите близки. Пожелам на всички вас успех с прекарването на остатъка от карантината и до скоро виждане, но не през монитора, а на живо!

Румен Кънев, 8 а. клас

Текстът участва в конкурса „На какво ме учи/Какви качества развива в мен настоящия момент?“

Край