Да простиш днес …
Какво е прошка? Нуждаем ли се от нея? И ако да, то как да я получим? Имаме ли времето, силите, надеждата … ? Това са само малко от въпросите, които си задавам, когато си помисля за прошката.
Да простиш в днешно време, означава да дадеш поредния шанс на някого, за да може … да пропилее и него. Според Библията всеки провал, грешка, грях … трябва да бъдат опростени. За жалост, хората днес смятат, че това правило им позволява да правят хиляди ежедневни грешки, къде по-малки, къде не толкова безобидни, без дори да се замислят, че може да имат лоши последствия. Днес живеем в свят, в който прошка се дава твърде често, под път и над път, смисълът и ценността й сякаш са се загубили някъде в небитието и много от нас са забравили истинската й същност.
Доказателство за това, че в нашето ежедневие прошката не се взима сериозно, е ситуацията, в която станах участник наскоро, преди няколко дни. Между мен и моя добра приятелка се разрази конфликт, гледните ни точки бяха различни. Скарахме се грозно и жестоко. Тя ме обиди и в яростта си ми наговори някои ужасни неща, които ме изненадаха неприятно и обидиха необосновано според мен. След няколко часа обаче тя ми се извини и аз като добър приятел й простих за лошите думи. В този момент не осъзнавах, че когато получи моята прошка бързо и безвъзмездно, тя никога няма да разбере своите грешки и най-вероятно ще продължава да обижда други хора като мен.
Друг пример, аргументиращ моята теза, може да бъде открит в книгата „Причината“ на Изабел Овчарова, блогър и откривател. В художествения роман се разказва за приятелство между момче и момиче, което предизвиква различни емоции. Описана е една сцена (ситуация), в която главният герой и неговата приятелка се карат, но не след дълго той измолва от нея прошка … и я получава. Но … момчето отново и отново прави една и съща грешка и просто очаква всеки нов път да му бъде простено. Това е показателно, че в междуличностните взаимоотношения днес да простиш, се е превърнало в нещо задължително и очаквано, а не в нещо, за което трябва да се постараеш, за да получиш.
Моето заключение не е оптимистично, ценностите и моралът, които идват с това да ти бъде простено, са забравени. Но въпреки това, че днес не се отдава много голямо значение на прошката, мисля, че е важно да можем да я даваме и да молим искрено за нея.
Ивелина Петрова, 8с
