“Днес искам да ви споделя за домашното по английски на учениците от ЧЕГ “Проф. Иван Апостолов” в София. Тяхната госпожа избра мой текст, който те трябваше да преведат на английски. Получиха се цели 66 прекрасни превода. Аз обещах да споделя с вас и да публикувам тук една от най-добрите работи, като искам да поздравя всички ученици за старанието и да изкажа специални поздравления за тримата, които се справиха блестящо – Ева Ангова, Иван Самодумов и Кристин Пъстрилов.
Госпожа Татяна Дулева, която зададе тази домашна работа, искаше текстът ми да стигне до повече тийнейджъри. Щастлива съм да познавам толкова отдадени учители, които влагат всичко от себе си в своята работа. Текстът е писан за моята дъщеря, която също е ученичка в езикова гимназия. И ако трябва да съм честна, съм почти сигурна, че изобщо не се е впечатлила от думите ми. Защото на тези години всеки младеж си върви по неговия път и всяка истина се създава на база личен опит. Но все пак… Аз ще продължавам да говоря и да повтарям. Сигурна съм, че колкото и да се чувстваме нечути понякога, думите ни стигат до техните главички. По един или друг начин.
С гордост споделям с вас превода на Ева Ангова. За мен беше истинско удоволствие да го прочета. Вярвам, че всеки от вас, който знае езика, също ще му се наслади.
Браво, Ева! Браво, скъпи момчета и момичета! Прекрасни сте!”
Прекрасни думи от Моника Василева – съвременен български автор.
To my daughter
I don’t want you to fit in at all costs. To try and be like everybody else. I know that being different can be paintful sometimes. It can be terribly uncomfortable. But you have to keep believing in yourself. The world is a better place when there are people who aren’t afraid to stand up for their truths. Be philanthropist. It’s easier to be silent, to swallow, to accept an offered cigarette, to run away from others, from class, to not pick a side as your classmates attack someone who is helpless. Stand up for what you believe. Be prepared for it to be difficult most often than not. But never let go of the thread that connects you and your true self. If being popular in your clique means having to do something that you don’t feel is your “own”, then be the loser who everyone laughs at. Hold onto your childlike smile.
Don’t write essays based on analysis that you’ve read in your textbook. For what is more crucial than getting a perfect grade is to have your own opinion or a concise point. Look for your own ways, your own routes, your own truths. And be prepared to stand up for your principles. Without any shame or doubt.
Keep singing your favourite songs with all your might, no matter how many people tell you that your singing is subpar. Keep dancing in front of the mirror and look at your reflection with confidence in the eyes of those who truly love you. Forget what I’ve told you about life’s rules. Write your own.
Keep on greeting with the same bright smile even if the person grunts instead of greeting back. For your smile feeds your happiness first and foremost.
Don’t ever feel shame for the fact you love stuffed toys even if you’re already grewn. Or for the fact you don’t know every jargoned phrase from the teen vocabulary. For the fact you don’t wear bralettes no matter how popular they are. For the fact you type in Cyrillic and that you dislike computer games. Because you always could learn what the jargon is, what the fashion is, what is new, but what is more important is if you can learn to accept yourself for who you are.
Don’t look for ways to fit in. To fit into a tight squeeze. Don’t bow your head to it. You aren’t a puzzle piece or a gear in someone else’ machine. You aren’t someone’s patchwork. You are the whole vast universe that manages to hold countless luminous stars! Don’t ever forget that. You are resplendent.
Text – Monica Vasileva
Translation – Eva Angova
